уморих се

уморих се вече, ... след теб да бягам,да идвам.
уморих се,тия дрипи да пазя,а не да подритвам.
уморих се от копнежите,от желанията скрити.
да дишам уморих се..очите със сълзи - изпити.

уморих се в надеждите да се вкопчвам...впивам.
уморих се,раните сама да ближа,кръвта да изпивам
и виновна бях в твоите очи,че се отказах...
сякаш аз,а не ти думите и мечтите ни смазах..

убих сама всяка твоя мила дума.всяка лъжа.
уморих се безкрайно много от цялата тъга.
стъпвам уверена в бездната на своята съдба.
и шептя на себе си..след дъжд винаги има и дъга.

уморена съм...уморена от навиците ни стари.
уморена съм от спомени,и дрехи раздрани.
осветявах всяка твоя стъпка,всяка твоя дума.
а сега навлизам отново в твоя свят,но като чума.

очите мъртви,търсят те във мрака...парят..
ръце протягам,уморени...сълзите ми изгарят.
пламък и лед се слива..нищо повече от влага.
на силна жена..просто да плаче,не й приляга.