легенди за цветята

Цветница и легенди за цветята



Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклин ден – неделята преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.

Цветница, празник на цветята




На този ден християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Матей, Марко, Лука, Йоан и Христос влизат в Ерусалим на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван в Ерусалим през IV век.

В цялата страна Цветница се почита и като голям църковен празник. Сутринта на Цветница църковно служителите осветяват в църквата върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна и целебна сила.



Старите легенди разказват, че цветята са ни дадени като подарък от боговете. Затова в тях се крие някакво вълшебство и тайнственост.
Красотата на цветята символизира висша хармония и съвършенство.

Легенда за маргаритката



Според стара християнска легенда Божията майка дала на малкия Исус остатъци от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.

Древногръцка легенда за теменужката



Една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила.
За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете теменужка (Viola), което се открива само по аромата му, но само когато смирено сведеш глава.

Във Франция теменужката е свързана с любовта на Наполеон към Жозефина. Посрещайки я в Нотр Дам, той й поднесъл букет от сини виолетки, като в центъра му била оформена с бели темнужки буквата “J”. Всяка година той й подарявал в деня на сватбата им тези цветя, а на гроба й в Малмезон наредил да засеят килим от теменужки.

Легенда за момината сълза



Една стара руска легенда разказва, че момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която пламенно обикнала храбрия гуслар Садко. И когато Волхова научила за горещата любов на Садко към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим.

Напразно обаче го търсила по брега, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. И ето сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това бил Садко. А до него била Любава. Безмълвна, с наранено сърце гордата красавица се обърнала и убита от любовна мъка тръгнала, за да се скрие в своето студено царство.

И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи – символ на красотата на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.

Първа Любов

Дълбоко пари-първа е нали?
А първата най-силно белег прави.
Затуй така жестоко те боли
от първа обич тъй боли разбра ли.

Сега разбра ли що е да обичаш,
сега разбра ли що е да скърбиш.
Сега боли и трябва да скърбиш,
а влюбиш ли се трябва да обичаш.

Жълта роза

Отново роза аз ти дарявам.
Жълта роза давам ти сега.
Последен зов с нея ти пращам.
Зов за борба.



Желание имам само едно -
когато венчелистчетата паднат,
когато розата изсъхне -
намери там моето сърце.
Вдъхни му живот.
Не позволявай и то да умре.

*****************

Харалан Добрев

Полужива съм

Полужива съм,в краката ти се влача.
Боли ме,но стискам зъби – няма да плача.
Не ще те умолявам,отново да запееш.
Нито ще се надявам,за мен да копнееш.

Полужива съм,в мислите ти място нямам.
Ще спра да дишам.Нямам право да се надявам.
Тези стаи.Толкова празни без звук.
Имат нужда от музиката ти,отново да е тук.

Полужива съм.Недостойна.Негодна.
Вече не съм аз.Само на мен подобна.
До кръв устни ще стискам.Нека боли.
Не ще те моля да се връщаш.Кърви.

Полужива съм.Оставила в мрака следи.
Мъртва съм за теб и за света.Прости.
Снежно-бял снега,кървав стана.
Не ме моли.На този свят няма да остана.

Полужива.Всъщност вече мъртва от любов.
От музиката ти цялата обрана.Глупав зов.
На грешни места те търсех преди.
Само тишината,груби думи ми реди.

Полужива все още,но може би не толкова.
Дари ми цветя.Музика.Любовна окова.
Толкова отблизо.Не ме виждаш.Боли.
Няма ме вече.Не ме търси.Плачи.

Страннико

А ти,страннико не спря ли?
Не обърна ли внимание на прокудената?
А ти,безчувствен остана ли?
Не помогна ли да намери пътя изгубената?

Спри.Страннико недей.
В очите мои да гледаш.Не смей.
Нима не знаеш как това боли?
Боли ме да те искам.
Боли ме да се моля.
Боли ме.
Спри.
До тук.
Аз повече не мога.

Страннико,пътя хвани.Не обръщай се назад.
Не прави от драмата ни тиха – парад.
Страннико,с вълшебните очи.
В храма за душата ми се помоли...

Лъжа е.

А,ти не усети ли на сърцето хилядите вопли?
Устните жадни за твоите,винаги топли?
А,ти не усети ли на очите въздишките тихи?
А в ръцете ми прочете ли,желанията скрити?

Не си.Не си страннико.
Не ме видя как за теб плача.
И не ще ме видиш.
Няма в краката ти да се влача.
Прекалено горда съм,така да ме обидиш.

уморих се

уморих се вече, ... след теб да бягам,да идвам.
уморих се,тия дрипи да пазя,а не да подритвам.
уморих се от копнежите,от желанията скрити.
да дишам уморих се..очите със сълзи - изпити.

уморих се в надеждите да се вкопчвам...впивам.
уморих се,раните сама да ближа,кръвта да изпивам
и виновна бях в твоите очи,че се отказах...
сякаш аз,а не ти думите и мечтите ни смазах..

убих сама всяка твоя мила дума.всяка лъжа.
уморих се безкрайно много от цялата тъга.
стъпвам уверена в бездната на своята съдба.
и шептя на себе си..след дъжд винаги има и дъга.

уморена съм...уморена от навиците ни стари.
уморена съм от спомени,и дрехи раздрани.
осветявах всяка твоя стъпка,всяка твоя дума.
а сега навлизам отново в твоя свят,но като чума.

очите мъртви,търсят те във мрака...парят..
ръце протягам,уморени...сълзите ми изгарят.
пламък и лед се слива..нищо повече от влага.
на силна жена..просто да плаче,не й приляга.

Игнорираше ме

~Игнорираше ме.
Докато устните нашепваха "Ела."
Заблуждавах се.
Че просто не искам да бъда сама.

А без да зная,
в театър заиграх,пародия и драма.
Приканвах те с ръце.
Игнорираш.Нима не искаш..
..да сме двама ?

Заблудих се.
Съвсем сама.А нашепвах ти още.
Смирена и ядосана.
Разхвърлях дрехи и маски.
Всичко.Нощем.

Кълнеше се.
И жестове безброй,и рози.
Залъгвах се.
Все непотребни пози.

Игнорираше ме.
Докато устните нашепваха "Ела."
Преструваше се.
Че не са загинали две сърца.

Сладко-Горчиво

~Върни ми слънцето.С аромат на дете.
Върни го.Нека весело косите да сплете.
Или ще оставиш спомените да станат на вино?
Да пия от него,без да спирам..Сладко-горчиво.

Пияна съм вече.И малко почва да горчи.
Но не от виното,а от очите пълни с мечти.
Решавам напред да продължа.Залитам.
Нечисто съзнание..Падам,а сякаш политам.

Върни ми слънцето.С аромат на лято.
Птица нека съм,но сама..без ято.
Не усещаш ли аромата на вино?
Или всичко си забравил..Сладко-горчиво...

Бяла Смърт

Прошепна в косите ми
... "Умираме ли ?"
А аз се сгуших уморено..
без отговор..,смирено.

Без лице,без думи дойде..
Тиха и бяла,да ме отнесе.
Издигнах се като воал..
Нежна.Дали си оцелял?

Прошепна на сърцето ми
... "Умираме ли ?"
Окова ме в съня - смърт бяла.
Но щастлива,че тук съм заспала.

Крадла

~~Любими,...дали познато ти е туй?
Сълзите и смеха на листата...
Недей слуха напъва.Със сърце - чуй.
Точно тук...усети ми тъгата.

Ръце..малки,изтощени протягам.
Не теб да докосна,а душата.
За открадната топлина се надявам.
Студен е..допирът под крилата.

Крада от теб,чувства различни.
Знам,че сам не ще ми ги дадеш.
Крада,чувства твърде лични.
Защото знам,че скоро ще ги погребеш.

Още малко топлина си свих.
Крада от теб,чувства и слова.
И болката ти цялата я изпих.
За да не е моята..сама.

Горда не съм,нито пък щастлива.
От заблудата..не се плаша,не тичам.
Чувам как измамата..ми се присмива.
Но крада от теб,защото те обичам.

Груба Обич

~Ти си онзи дъх върху стъкло.
В душата ми врязан,оставен.
Крещя насън какво е било.
Писък от ласките груби изваден.

Шамар може всичко да строши.
Всеки топъл спомен,от теб изпуснат.
Гласа ти може да ме подлуди.
И тоя миг от нас за миг пропуснат.

Разпилявам се и се събирам.
В твоите ласки..В твоите длани.
Из омразата ти любов откривам.
Само в нас са тия чувства събрани.

Разбий ме.Разкъсвай ме пак.
Окачи поредните вериги.
Крилата едва светят в тоя мрак.
Шепти без глас "прости ми".

Само просяк спомени пази

~Малко години,а сякаш векове.
Душата износена.
Няма какво да се обере.
Въздишката е изпросена.
***
Не съм твоя.Нито своя съм.
Аз съм ничия.И чужда.
Блед спомен от детски сън.
Прах,спомени не пробужда.

Бяла не съм.Бях едно време.
С цветове не ме описвай.
От очите капе натежало бреме.
Не ме рисувай,не ме изписвай.

Друга съм от тази.
Не съм и аз вече дори.
Само просяк спомени пази.
Докато с времето не изгори.

А не желая прашни спомени.
От минали животи..
Не желая да помня дори
…старите актьори.

Приказка за възрастни

Зле ли си? Не знаеш как да живееш по-нататък?
Струва ти се, че животът ти е свършил? Ще ти разкажа една приказка.




Отдавна, много отдавна, в един процъфтяващ град живял един търговец. Търговията му вървяла и с всяка изминала година му носила все повече и повече печалба. Родил му се син, дългоочакван наследник на все по-увеличаващото се богатство. Хората в града уважавали търговеца, понеже цялото си богатство той спечелил с честна търговия, а не с измама. Градските бедняци и болните хора в града се молели за него, тъй като той правел щедри пожертвования за тяхното лечение и изхранване. Синът на търговеца растял като прилежно и здраво момче, не бил нито мързелив, нито разглезен. За радост на своя баща се превърнал в красив и образован юноша, който не се срамувал от никаква работа. В града всички казвали, че по ум, доброта, честност и справедливост той по нищо не отстъпва на баща си.

Веднъж търговецът повикал сина си и му казал, че иска да събере голям керван с техните стоки и да тръгне през голямата пустиня, за да проправи нови пътища за керваните, да стигне до нови, непознати земи. Синът се съгласил с радост да съпровожда баща си в това пътешествие. Много скоро те тръгнали на път. След няколко дни търговецът се обърнал към сина си с предложение да разделят кервана. "В пустинята има много дръзки хора, а нашият керван е лека плячка за тях. Ако си разделим стоката поравно, има надежда, че поне един от нас ще стигне до нови, богати земи."

Послушният син се съгласил с мъдрите думи на баща си, получил своята част от стоки и камили и скоро стигнал до нови, цветущи земи, където започнал да търгува също толкова честно, както и баща му, с което прославил името си, оженил се за дъщерята на владетеля на тази земя и след неговата смърт поел щастливо управлението й.

В едно прекрасно утро в покоите на младия владетел влязъл един слуга, който всеки ден бил длъжен да докладва на своя господар за всички малки и големи събития, станали отвъд стените на двореца. Слугата му разказал за малко събитие, станало сутринта в градските бани. Разказал как днес в банята дошъл да се измие странстващ беден чужденец, и в момента, когато се къпел, му откраднали дрехите. Той обаче вместо да заплаче, започнал да се смее, въпреки че изобщо нямал вид на малоумен. Младият владетел заповядал да доведат бедняка при него в двореца. Какво било неговото учудване и каква радост изпълнила сърцето му, когато в ограбения чужденец познал своя, загубен завинаги, както той си мислел, баща.

Ето какво му разкрил не по-малко щастливият му баща: "По онова време, когато ние живеехме в нашия град, аз разбрах, че в този живот съм постигнал всичко, за което дори не съм мечтал: имах богатство и уважението на моите съграждани. И разбрах, синко, че от този момент нататък моят живот ще трябва да започне да се променя към по-лошо. Затова събрах голям керван с всички наши стоки и тръгнахме с теб към нови земи. Затова и разделих аз нашия керван и те пратих да вървиш самостоятелно по своя път. На следващия ден след като ти потегли в пустинята със своя керван, нас ни нападнаха разбойници, разграбиха всичко и убиха всички, само аз по чудо се спасих и тръгнах да бродя сам по пустинята. По пътя си срещнах красиви и богати страни и градове, но щастието и късметът вече не бяха с мен. Никъде не можах да постигна успех, макар че полагах за това всички усилия. До момента, в който пристигнах в твоя град, единственото, което ми беше останало, освен живота, бяха моите бедняшки парцали върху гърба ми, които ми откраднаха в градската баня. Тогава започнах да се смея. Разбрах, че съм загубил последното, а това означаваше, че пак всичко ще се променя и... ме доведоха при тебе!"

Стана ли ти по-леко? Нали не мислиш, че животът е свършил?
Сега разбираш ли, че в живота има толкова много - прекрасно и уродливо, тъжно и смешно, скръб и радост, раздяла и любов,
че да се преживее всичко това... Просто няма, няма нищо по-интересно от самия живот !!!

ОЛГА ЧУКА

Цветето

Аз имам много цветя - рече той - но по-хубави цветя от децата няма



От известно време си имах нарочен човек, който да ме снабдява с роза, която да закичвам на бутониерата на неделния си костюм. Понеже всяка неделя получавах цвете за ревера, не смятах, че е кой знае какво. Мил жест, който ми беше приятен, но се превърна в навик. Една неделя обаче това, което считах за нещо обичайно, се превърна в нещо много специално.
Когато си тръгвах след неделната служба, едно момченце дойде право към мен и рече:
- Господине, какво ще правите с цветето си?
Отначало не можах да схвана за какво стаба въпрос, но после разбрах.
- За това цвете ли говориш? - попитах аз и посочих розата, закачена на ревера на сакото ми.
- Да, господине. Ако ще го хвърляте, бих искал да го взема.
Засмях се и радостно отвърнах, че ще му дам цветето, като между другото го попитах какво смята да прави с него. Момченцето, което навярно нямаше и десет години, вдигна глава към мен и рече:
- Искам да го дам на баба, господине. Миналата година майка ми и баща ми се разведоха. Живеех при мама, но тя се омъжи повторно и ме изпрати да живея при баща ми. Известно време живях при него, но после той каза, че не мога повече да остана и ме изпрати да живея при баба. Тя е толкова добра с мен. Готви ми и се грижи за мен. Тя е толкова добричка с мен, че ми се иска да и подаря това хубаво цвете заради обичта и грижите й към мен.
Когато момченцето свърши да говори, аз бях като онемял. Очите ми се напълниха със сълзи и разбрах, че то е докоснало нещо много дълбоко в душата ми. Откачих цветето, погледнах момченцето и рекох:
- Синко, това са най-прекрасните думи, които съм чувал, но няма да ти дам това цвете, защото то е недостатъчно. Погледни към амвона и ще видиш един голям букет цветя. Всяка седмица различни семейства купуват цветя за църквата. Моля те, занеси този букет на баба си, защото тя заслужава най-доброто.
Сякаш за да ме трогне още по-дълбоко, момченцето каза още нещо, което помня и до днес.
- Какъв чудесен ден? Поисках едно цветенце, а получавам цял прекрасен букет.