~Малко години,а сякаш векове.
Душата износена.
Няма какво да се обере.
Въздишката е изпросена.
***
Не съм твоя.Нито своя съм.
Аз съм ничия.И чужда.
Блед спомен от детски сън.
Прах,спомени не пробужда.
Бяла не съм.Бях едно време.
С цветове не ме описвай.
От очите капе натежало бреме.
Не ме рисувай,не ме изписвай.
Друга съм от тази.
Не съм и аз вече дори.
Само просяк спомени пази.
Докато с времето не изгори.
А не желая прашни спомени.
От минали животи..
Не желая да помня дори
…старите актьори.
неделя, 20 декември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар