неделя, 20 декември 2009 г.

Страннико

А ти,страннико не спря ли?
Не обърна ли внимание на прокудената?
А ти,безчувствен остана ли?
Не помогна ли да намери пътя изгубената?

Спри.Страннико недей.
В очите мои да гледаш.Не смей.
Нима не знаеш как това боли?
Боли ме да те искам.
Боли ме да се моля.
Боли ме.
Спри.
До тук.
Аз повече не мога.

Страннико,пътя хвани.Не обръщай се назад.
Не прави от драмата ни тиха – парад.
Страннико,с вълшебните очи.
В храма за душата ми се помоли...

Лъжа е.

А,ти не усети ли на сърцето хилядите вопли?
Устните жадни за твоите,винаги топли?
А,ти не усети ли на очите въздишките тихи?
А в ръцете ми прочете ли,желанията скрити?

Не си.Не си страннико.
Не ме видя как за теб плача.
И не ще ме видиш.
Няма в краката ти да се влача.
Прекалено горда съм,така да ме обидиш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи