~Ти си онзи дъх върху стъкло.
В душата ми врязан,оставен.
Крещя насън какво е било.
Писък от ласките груби изваден.
Шамар може всичко да строши.
Всеки топъл спомен,от теб изпуснат.
Гласа ти може да ме подлуди.
И тоя миг от нас за миг пропуснат.
Разпилявам се и се събирам.
В твоите ласки..В твоите длани.
Из омразата ти любов откривам.
Само в нас са тия чувства събрани.
Разбий ме.Разкъсвай ме пак.
Окачи поредните вериги.
Крилата едва светят в тоя мрак.
Шепти без глас "прости ми".
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар