Прошепна в косите ми
... "Умираме ли ?"
А аз се сгуших уморено..
без отговор..,смирено.
Без лице,без думи дойде..
Тиха и бяла,да ме отнесе.
Издигнах се като воал..
Нежна.Дали си оцелял?
Прошепна на сърцето ми
... "Умираме ли ?"
Окова ме в съня - смърт бяла.
Но щастлива,че тук съм заспала.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар