Бяла Смърт

Прошепна в косите ми
... "Умираме ли ?"
А аз се сгуших уморено..
без отговор..,смирено.

Без лице,без думи дойде..
Тиха и бяла,да ме отнесе.
Издигнах се като воал..
Нежна.Дали си оцелял?

Прошепна на сърцето ми
... "Умираме ли ?"
Окова ме в съня - смърт бяла.
Но щастлива,че тук съм заспала.